ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ: Причини за Болестите и Методи за тяхното Лекуване

Болестите са благословение за човека


Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот или от правата мисъл. 127-86

Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. 31-118

Не считайте, че болестите са наказание. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледували, мнозина щяхте да заминете за другия свят. Всяко боледуване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психическа кал, от която произтичат болестите, та човек трябва да боледува по 1-2 пъти на годината от хрема, кашлица и пр. 215-239

Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия... Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече... Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. 148-293

Коя е причината на болестите? Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо Природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. 65-136

Чрез болестите и страданията човек се учи. Това са уроци, които той трябва да научи. 54-271

Сегашните хора не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. 146-371

Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. 82-114

След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той. 109-291

Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят. 102-286

Гледайте на болестите като на благо, дадено, за да работите върху себе си. 146-111

Болестите са естествени състояния на човешкия организъм... Думата „болест" е съставена от сричките „бол" и „ес". На турски „бол" значи изобилие, богатство; „ес" - така. Значи, болестта носи богатство на човека. 70-112

Защо идат болестите в живота? - Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. 70-77

Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек: тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава... Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: Горко на богатия човек! Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? 8-157

Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна той се учи да се моли, а от друга - придобива известно просветление. Като се види в невъзможност да се обърне на една или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Бог. Той се моли и прави усилия, докато се обърне сам. Щом види, че може сам да си услужва, той придобива вяра в Бога, в себе си и в скоро време напуща леглото. Болестите правят човека разумен. Когато е здрав, човек се разсейва натук-натам, увлича се в различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира в себе си и започва да мисли за Бога, разправя се с Него. Здравият всеки ден излиза от дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болният пък се връща у дома си. Той е изгубил това, което някога е спечелил, и се връща между домашните си, дето се предава на размишление и молитва. 106-335

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. 86-302

Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличава твърдостта. Той е станал по-твърд, отколкото трябва. Като го разтрива болестта, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, тя го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно - приятно ти е да го слушаш... Като заболее, казвате: „Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше!" Пълен беше, но груб. Сега е слаб, но меко, сладко говори. 69-304

Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените, смели натури. 35-61

Ако ви дойде някоя болест - тя е за изпитание; затова, макар и да страдате, издържете я, за да калите характера си. Страдание от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. 116-106

Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа как другите хора му прислужват. 18.7-16

Докато е здрав, човек има отношения с много хора: с този се скара, с онзи, докато най-после легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с онзи, който е боледувал 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира под влиянието на отрицателните сили, които го възпитават. Когато положителните сили в организма му вземат надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло, да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. 88-80

Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. 127-441

Защо боледуваме? - За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се справиш с болестта си, ти си силен човек... Всеки може да бъде здрав. 68-178

Болестта, страданието са методи, чрез които Природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. 58-93

Всяко заболяване има предвид освобождаване на организма от чуждите вещества. 81-125

„Боледувам, ще умра!" - Не, ти сега именно имаш възможност да станеш по-здрав. 102-286

Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечистото в организма на човека и той започва да мисли право. 86-192

Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. 146-118

Болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. 79-68

Болестите са благословение за човека. Благодарение на тях, той оценява красивите неща в живота. 113-175

Продължение - ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ БОЛЕСТИТЕ: Причини за Болестите и Методи за тяхното Лекуване



МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА СЪЩО:

0 comments